Понякога светът ни налага грехове, от които като че ли не можем да избягаме. Иде реч за греха на заетостта. Наистина в Библията никъде не се казва, че заетостта е грях, но моето подозрение е, че има нещо грешно в това човек да бъде постоянно свръхзает. Заетостта изсмуква силите ни. Прави ни повърхностни. Ограбва приятелствата ни. Вреди на здравето ни. Увеличава стреса. И в резултат ни лишава от насладата и дълбочината на живота, такъв какъвто той би трябвало да бъде.
Дали свръхзаетите хора са угодни на Бога. Съмнявам се.
Но от друга страна има ли алтернатива? Не ми изглежда много вероятно. Защото който иска да живее добре, трябва добре и да работи, а това означава да работи по много и качествено. Също така да се развива в това, което прави. А за работата и за развитието е необходимо... време, време и пак време. И то не просто онова спокойно време от типа "когато бях овчарче и овците пасях", а време наситено с усилия, енегрия, нерви и себеотдаване, което изсмуква и изтощава човека и го оставя омаломощен вечер на дивана пред телевизора.
Има май някаква дълбока мъдрост в стихотворението на дядо Вазов, което както всички добре знаят продължава по следния начин: "бях много благодарен, макар и сиромах".
1 коментар:
Много вярно казано. Вярвам, че има изход. И е много важно да не се оставяме на работохолизма, но да имаме достатъчно време за хората около нас и за самите себе си, и естествено за общение с Бог. Въпрос на избор и добра организация е.
Публикуване на коментар