КАК БРАТ ДУХЧО ПОСЕТИ ”МНОГОЛЕТНАТА ЦЪРКВА НА ЗДРАВАТА ДОКТРИНА”

Църквата, която брат Духчо посещаваше, се наричаше „Небесен гръм”. Той беше много доволен от нея, защото тя напълно отговаряше на името си и всеки път, когато я посещаваше, той ясно усещаше как Божественият трясък разтърсва душата му, особено по време на хваление. На път за работа обаче той често минаваше покрай една достолепна сграда с кула и кръст, на която отпред беше написано „многолетна църква на здравата доктрина”, а отдолу се мъдреше надпис, от който можеше да се заключи, че многолетната църква е била основана горе долу по времето, когато правнуците на първите апостоли са ходели прави под масата. Това само по себе си заинтригува брат Духчо. Църквата беше много хубава на външен вид с приятна фасада и въпреки че брат Духчо по принцип беше привърженик на помазаните църкви той нямаше нищо против и онези, които бяха добре измазани. Така в неговата глава се зароди идеята да посети многолетната църква.

Следващата неделя брат Духчо се отправи към приветливата сграда. На входа го посрещна строг разпоредител с рижави мустаци, който го изгледа намръщено и подозрително. Явно външният вид на брат Духчо не даваше безспорни индикации, че той има каквито и да били връзки с многолетието или пък със здравата доктрина. В просторната, хладна зала брат Духчо се сблъска с неестествена тишина. Древни старци със забавени движения плавно се придвижваха покрай дървените пейки. Лелки с оранжеви, къдрави коси тихо си шушукаха и си разменяха рецепти. Брат Духчо с недоумение се озърташе наоколо, тъй като смаяният му поглед не можеше да определи къде се намират барабаните. Брат Духчо не можеше да си представи как точно тези хора очакват Божието присъствие да се спусне без да има барабани и за момент обмисляше дали хвалебната група не се крие зад стената зад амвона, която евентуално би могла да се вдига по време на богослужението. Удивен той се отпусна на една от твърдите дървени пейки.

Престоят му там беше сравнително кратък, защото се оказа, че, без да знае, брат Духчо е седнал на мястото на една възрастна сестра, чиято покойна майка е седяла през целия си живот на същото това място всяка неделя в продължение на 73 години. Брат Духчо беше свикнал да борави само с понятия като вчера, днес, утре и преди създаването на света. Цифрата 73 години му се видя доста внушителна и той безропотно се премести.
Докато с трепет си избираше нова пейка брат Духчо стана свидетел на малък скандал в задната част на залата. Мустакатият разпоредител беше хванал нелюбезно една млада сестра и се опитваше да я изтика навън. Сестрата разполагаше с дълги, добре оформени крака, по-голямата част от които не бяха прикрити от късата поличка. От приглушеното съскане на разпоредителя брат Духчо успя да разбере, че въпросните крака бяха предизвикали нечисти мисли и желания у благочестивата душа на строгия разпоредител и той се стремеше да отсече греха из корен, като изхвърли притежателката на краката вън от свещената обител, за да сее своите чудовищни изкушения сред похотта и сластите на света. Брат Духчо благодари затова, че той още със ставането си беше надянал шлема на спасението и се беше препасал с бронения нагръдник на правдата и пояса на истината, така че краката нямаха никакво въздействие върху него. Той ги наблюдаваше втренчено докато изчезнаха през вратата, за да се убеди напълно, че за него те бяха... тоест не бяха... нищо особено.

Скоро богослужението започна. В многолетната църква очевидно липсваха не само барабани, но и китари, дайрета, тромпет и т.н. Всъщност само един единствен човек свиреше на някакъв странен инструмент, който малко приличаше на кийборд, но издаваше по-особен звук. Нямаше и певци с микрофони отпред. Брат Духчо не беше особено музикален и трудно отличаваше различните мелодии на песните, които се пееха в „Небесен гръм”. Тук обаче той набързо осъзна, че става нещо странно. Хората от църквата изпълняваха песните някак си на три пласта. Част от сестрите следваха плътно мелодията от древния кийборд и изоставаха от него само с един, два такта. Някои от братята пееха около три такта след тях, а останалите припяваха кой както може. Брат Духчо беше чувал хвалителите от „Небесен гръм” понякога да говорят за „пеене на гласове”, но прецени че няма как да става въпрос за същото нещо. Песента трая някъде около половин час. Когато свърши брат Духчо погледна часовника и усети как го полазват тръпки по гърба, защото според часовника от началото на службата бяха изминали само 10 минути. В „Небесен гръм” се пееха около 15 песни и всяка от тях се повтаряше от три до пет пъти в зависимост от помазанието. Тук помазание явно нямаше и затова след като свърши песента не последва нова. Е това поне беше добре.

Тъжен и сериозен мъж се изправи на амвона и призова събранието към молитва. Брат Духчо с облекчение затвори очи, изправи се, вдигна ръце с и мощен глас започна да излива болките и копнежите на изтерзаната си, жадуваща за Божественото присъствие душа. Ако беше малко по-съобразителен, брат Духчо щеше да усети нещо нередно в подозрителната тишина, която обгръщаше неговите самотни стенания. Ако пък беше с отворени очи той сигурно щеше да забележи обърналите се към него хора от предните редове. Но брат Духчо не страдаше от излишна съобразителност и се молеше със затворени очи. Виковете му постепенно отиваха към кресчендо, когато усети две силни и нежни ръце да го вдигат и носят във въздуха. „Ще те носи на орлови криле” си помисли брат Духчо. Свеж въздух лъхна лицето му и брат Духчо отвори очи. О, чудо! Той се намираше изхвърлен навън пред църквата. Отзад се чуваше недоволното сумтене на разпоредителя с рижавите мустаци, който затваряше вратата. Брат Духчо заключи, че Бог явно цели да му покаже, че между помазаните и измазаните църкви има съществена разлика и Божията воля е той да се придържа към църквите от първия вид.

В края на улицата се мярна изгонената преди това сестра, която бавно се отдалечаваше с грациозна походка. Брат Духчо се зачуди дали неговия шлем на спасението е останал невредим след това разтърсващо духовно преживяване. Той пристегна по-здраво пояса на истината и тръгна след двата дълги сестрински крака, за да провери.