КАК БРАТ ДУХЧО ВЗЕ ВЛАСТ НАД ХЛЕБАРКАТА

(Въз основа на истински случай)

Всеки уважаващ себе си християнин би трябвало да е щастлив, богат и да живее в бяла спретната къщурка с две коли отпред. Брат Духчо не беше достигнал все още до това ниво на духовно развитие и обитаваше обикновен панелен седем етажен блок. Това имаше и своите предимства, тъй като му помагаше по-лесно да познае болките и несгодите на неспасените и страдащите и така сърцето му да се изпълни със съвършена любов към тях. Освен това блоковете си имат определени очарования. На първо място те разполагат с асансьори, които в повечето случаи се движат нагоре надолу. На второ място блоковете имат това чудно свойство да се превръщат в мини еко системи като привличат в своята орбита различни животински видове и вплитат в сложна мрежа от взаимоотношения техните инстинкти, нужди и непреодолим стремеж към оцеляване. Весели гризачи населяват долните нива на еко системата и осмислят съществуването на тъмните, влажни мазета. Волни гълъби се реят из небесата като жив венец около челото на екосистемата и украсяват горната част на входните козирки със снежнобели точки. Организирани отряди от най-добрия приятел на човека патрулират по входовете и околностите на екосистемата и закрилят нейните обитатели от вражески нападения. Но вътре в самото сърце на блока две групи същества обитават в принудителна симбиоза рамо до рамо многобройните апартаменти – хлебарката и човекът.

Взаимоотношенията на брат Духчо с хлебарките от неговия блок не бяха задоволителни. Те се отличаваха с повърхностна незаинтересованост демонстрирана и от двете страни, тъй като брат Духчо като дете на светлината ползваше апартамента си предимно денем, докато хлебарките като деца на тъмнината върлуваха предимно нощем. Кой знае как би се развила тази история ако в горещото лято на 2007 година брат Духчо неочаквано не беше открил насладите на Динята. Подмамен от изкусителната сладост на Динята, брат Духчо започна всяка вечер да консумира непрекъснато увеличаващи се количества от този примамлив плод, без да отчита неговото мощно диуретично въздействие.

Една вечер брат Духчо вървеше през едно пусто поле и търсеше нещо, което не можеше да определи точно. Жарките лъчи на слънцето го обливаха с непоносима топлина и изпълваха тялото му с напрежение. По едно време в далечината брат Духчо най-после съзря това, което търсеше и, макар че не можеше да го види съвсем ясно, се запъти с бързи крачки към него. За зла беда колкото и да вървеше към бленуваното петно на хоризонта, то си оставаше все така далечно и непостижимо. Брат Духчо се затича, но и това не помогна. Петното се отдалечаваше от него с равномерна скорост. И въпреки че той вече виждаше обекта на своето желание кристално ясно, пустата тоалетна си оставаше на повече от една ръка разстояние. Дори му се стори, че под тоалетната има няколко палави крачка, които тичаха и я отнасяха надалеч от него. В тази трудна ситуация имаше само един възможен изход и брат Духчо незабавно прибягна към него. Той се събуди и тежко се изправи в леглото си. След това светна лампата и потегли към тоалетната. Тази тоалетна за щастие си седеше на едно място и мируваше.

Нашата история щеше да завърши тук безпроблемно и безконфликтно, ако пътят на брат Духчо към тоалетната не минаваше покрай кухнята. Това, което той видя в своята кухня в тъмните среднощни часове, го изуми, потресе, изпълни душата му с възмущение и той така и не можа да стигне до застиналата на едно място тоалетна в неговия апартамент. Безбройни пълчища от подвижни черни твари пъплеха из кухнята и консумираха безсрамно благата, с които Бог беше благословил брат Духчо. Брат Духчо все още не беше дочакал изобилната жетва, която неговите щедри десятъци рано или късно щяха да донесат и затова в кухнята му хлябът и изварата имаха определен превес над саламите и пушеното пилешко филе. Хлебарките, обаче, бяха нападнали всичко без разлика и консумираха ли, консумираха. Тяхното нахалство не беше обуздано от никакви скрупули; нямаше нищо свято, нищо неприкосновено, нищо недокоснато от лапащата сган.

Изпълнен с чист и праведен гняв брат Духчо награби чехъла и се впусна, за да отдаде заслужено възмездие. И точно когато суровата му десница щеше да нанесе първия удар, в ума на брат Духчо като светкавица проблесна стиха: „на мене принадлежи отмъщението и Аз ще сторя въздаяние, казва Господ” (Рим.12:19). Той спря разяждан от угризения. Мъничката черничка Божия твар безпомощно мърдаше пипалцата на главата си и доверчиво кръжеше около парченцето сиренце. Брат Духчо прехвърли в главата си Битие първа глава. Там нищо конкретно не се казваше за сътворяването на хлебарката и все пак тя определено трябваше да бъде Божие създание. Брат Духчо беше убеден монотеист. Нали Исус говореше за това, че Бог храни някакви животни, но какви бяха тези животни той не можеше да си спомни. Дали бяха птици или хлебарки? Брат Духчо се отправи към хола, разгърна конкорданса, но не можа да намери вътре нищо за хлебарките. Тук явно имаше някаква грешка, тъй като Божието слово дава отговор на всеки един въпрос. Явно този конкорданс не беше помазан и в него липсваха препратки към разрешаването с вяра на този сложен житейски казус. Може би служителят, който го беше съставил не е бил воден от Духа, а е действал по плът в човешка мъдрост и с безплодните си мъдрувания беше лишил Словото от силата му. Брат Духчо остави настрана конкорданса, за да го изгори по-късно.

Молитва в Духа – ето това беше верният път. Брат Духчо издигна мощно глас към Бога, докато интензитета на Божието присъствие не принуди непокаяните грешници от съседните апартаменти да започнат да се гърчат в агонията на своята духовна слепота и заблуда и да тропат с чукове и юмруци по стените. „Ха така, пада ви се. Свиквайте от сега, щото в ада ще е по-зле” – си помисли в порив на духовна радост брат Духчо. И тогава като светкавица в ума му проблесна приложимото за тази ситуация Божие обещание – „и ще имате власт над цялата сила на врага”.

Брат Духчо се изправи пълен с авторитета на помазанието, което се беше спуснало върху него и се отправи към кухнята. Той простря ръцете си напред и взе власт над хлебарките – тези синове на тъмнината, които се опитваха да разширят периметъра на Сатана в неговия дом. Нищо не се случи. „Повече вяра трябва” си помисли брат Духчо. Той затвори очи, загаси лампата и взе власт на хлебарката втори път. От кухнята нищо не се чуваше. Вярата на брат Духчо явно беше победила. Триумфиращ, той се върна в постелката си и се отпусна уморен върху нея. Улисан в духовната битка съвсем беше забравил това, че първоначално беше тръгнал към тоалетната. Започна да сънува как върви през едно пусто поле и търси нещо. В един момент той го съзря – бледо петно на хоризонта и се запъти с бързи крачки към него...